Киев, октомври 1990 г. - "Революция върху гранита"

„Тази идея я изплагиатствахме от българите. Наши лвовски студенти бяха на  екскурзия по комсомолска линия в България. А точно тогава там имаше гладна стачка срещу българския президент. ...

... Имахме много притеснения, защото наскоро в Китай беше смазана с танкове студентската гладна стачка на площад Тянанмън. При нас идваха кагебисти и ни казваха, че няма да ни търпят дълго и ще ни смажат по същия начин - с танкове.”

На 2 октомври 1990 година на киевския Майдан незалежности започна студентска гладна стачка, която продължи до 15 октомври.

Тогава той все още беше Площад „Октомврийска революция” /покрит с гранитни плочи – оттам и „Революция върху гранита” – б. пр./. Тази революция се състоя пред гранитния паметник на Ленин. Изглеждаше, че това е бунт на някакви донкихотовци срещу вятърните мелници на комунизма.

Девет месеца след това Украйна обяви своята независимост, а комунизмът падна. Гранитните идоли на Октомврийския площад се разпаднаха, а месец октомври придоби нов революционен смисъл.

23 юни – Ден за почит към жертвите на масовите разстрели в затворите в Украйна през 1941 г.

Отстъплението на Червената армия от Украйна през лятото и есента на 1941 г. е съпроводено с многохилядни колони военнопленници, хаотична евакуация на местното население, форсирана мобилизация, опожарени мостове, разрушени предприятия, комуникации и важни обекти в градове и села, отровени води и хранителни запаси.

То оставя след себе си и купища трупове на разстреляни и загинали от изтезания затворници от т. нар. вътрешни затвори на НКВД. „Червеният терор”, насочен през първите дни на войната срещу арестуваните „контрареволюционни и антисъветски елементи” обхваща огромни територии от Карело-Финската република и балтийските държави през Западна Беларус и Украйна до Бесарабия, Крим и отделни региони на РСФСР и се превръща в една от характеристиките на „кървавите поля” според определението на американския историк Тимъти Снайдър (Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин., изд. Рива, С., 2015 г. – б.пр.).

Жители на гр. Лвов търсят роднините си в двора на затвор № 1. 3 юли 1941 г.

29 януари – Ден за почитане паметта на загиналите в боя при Крути

Сраженията с болшевишката армия на гара Крути спират врага за четири дни. По този начин доброволците спечелват време, необходимо за преговорите за изготвянето на Брест-Литовския  мирен договор, който де факто води до международно признаване на независимостта на Украинската народна република.

Преди 100 години, на 29 януари 1918 г. шепа украински младежи спират настъплението на болшевишката армия към Киев, като проявяват истинска жертвеност и героизъм в името на независимостта на Украйна.

На железопътната гара Крути в Борзнянски район, Черниговска област, около 300 киевски студенти, защитавайки подстъпите към Киев, влизат в неравен бой с шестхилядната болшевишка армия под командването на Михаил Муравьов, която заедно с други армии води настъпление срещу Украинската народна република.

Ролята на Степан Бандера и бандеровците в украинската история

На 1 януари се навършват 109 години от рождението на Степан Бандера

Полша го осъжда на смърт, Хитлер го изпраща в концлагер, агент на КГБ го убива в Мюнхен.

Кой е всъщност Степан Бандера?