Сандармох, 3 ноември 1937 г. – една от най-черните страници в историята на Украйна

 „Сандармох” e местност, намираща се на 19 километра от град Медвежегорск в Карелия (Русия). Там на 3 ноември 1937 година е разстрелян елита на украинската интелигенция, творил през 20-те и 30-те години на ХХ век.

„Престъплението срещу съветската власт” се състои в това, че са били „украински националисти”. Тоест едни от десетките хиляди украински патриоти, бленували и борили се десетилетия наред за самостоятелна и независима украинска държава, последователно и методично унищожавани от болшевишките окупатори.

Мястото на разстрела е открито едва през 1997 г.
Дотогава разстреляните – така нареченият „Соловецки етап” – изтъкнати културни и държавни дейци, учени и свещенослужители от различни републики на СССР – са смятани за безследно изчезнали – натоварени са на шлепове на о. Соловки от най-страшния и печално известен СЛОН (Соловецкий лагерь особого назначения) и после следите им се губят – смятало се е, че шлеповете са потопени в морето заедно с лагерниците. На шлеповете  е имало 1116 лагерници, чиито имена са точно установени – това е една малка част от общо разстреляните в Сандармох почти 10 000 души от 58 националности за периода август 1937 г. – декември 1938 г.

На 16 август 1937 г. ръководителят на НКВД Николай Ежов издава директива № 59190:

„1. От 25 август да се започне и в двумесечен срок да бъде завършена операция за репресирането на най-активните контрареволюционни елементи сред намиращите се в затворите на ГУДС (Главно управление на държавна сигурност), осъдени за шпионска, диверсионна, терористична, въстаническа и бандитска дейност, както и членовете на антисъветските партии... и други контрареволюционери, които развиват в затворите на ГУДС активна антисъветска дейност.

В Соловецкия затвор трябва да бъдат репресирани също бандитите и углавните елементи, които се занимават в затвора с престъпна дейност.

2. Всички избоени групи след разглеждането на делата им от Тройки на НКВД подлежат на разстрел.

3. За Соловецкия затвор са утвърдени за репресиране 1200 души.”

Разстреляни са общо 1111 души на 27 октомври, 1, 2, 3 и 4 ноември 1937 година.

Сред тях – на 3 ноември – са разстреляни 139 „украински буржоазни националисти” – дейци на украинската култура и наука, много от които получават посмъртно признанието „гений”. Фактически е унищожен културния елит на украинския народ.

Лес Курбас /Олександр-Зенон Степанович Курбас/ - (25.02.1887 – 03.11.1937) – режисьор, актьор, драматург, публицист, преводач. Народен артист на УССР (1925). Наричан е от колеги-театрали „най-добрия режисьор на Съветския съюз”. Основател на политическия и философския украински театър. Според него „комунизмът е несъвместим с човешката природа, както са несъвместими огънят и водата”. Философските му постановки противоречат на социалистическия реализъм, бил е обвиняван, че е „мрачен” и изкривява оптимистичната съветска действителност. Не отстъпва от патриотичните и естетическите си позиции, арестуван, изпратен на строителството на Беломорканал, след това – на Соловки.Посмъртно реабилитиран през 1957 г.Днес неговото име носи Лвовският академичен театър.

Микола Кулиш (18.12.1892 - 03.11.1937) – драматург, режисьор, писател, обществен деец, редактор и издател, педагог. Най-известният в чужбина украински драматург. Повечето от пиесите му за пръв път са поставени от Лес Курбас, а след това са поставяни в Париж, Ню Йорк, Варшава и др. Съдържат елементи на „театър на абсурда”, който се развива доста по-късно – след Втората световна война. Драматургът  Фридрих Волф, който издава на немски език една от пиесите на Кулиш – „Патетична соната”, пише, че този шедьовър на световната драма може за се сравнява само с „Пер Гинт” на Ибсен и „Фауст” на Гьоте.Посмъртно реабилитиран през 1956 г.

Валериян Пидмогилний (02.02.1901 - 03.11.1937) – писател, преводач, литературен критик и редактор. Основоположник на урбанистичната и екзистенциална украинска проза. Неговите преводи на украински на Анатол Франс, Балзак, Мопасан, Стендал, Флобер, Юго и др. се смятат за ненадминати и се преиздават и до днес. Както и Кулиш, продължава да пише в Соловецкия лагер.Посмъртно реабилитиран през 1956 г. 

Микола Зеров (26.04.1890 - 03.11.1937) – поет, литературовед, критик, преводач на антична поезия. Гений на сонетната форма, лидер на „неокласиците” (писатели-модернисти) в украинската литература, получил световно признание.
Посмъртно реабилитиран през 1958 г.

Степан Рудницкий (03.12.1877 - 03.11.1937) – географ и картограф, доктор по философия, академик на Украинската академия ня науките. Основоположник на украинската политическа и военна картография, на украинската геоморфология, антропогеография, политическа и икономическа география. Някои от трудовете му, свързани с държавообразуването, с националната идентичност са признати за актуални и днес. В сталинските лагери пише още две книги: „Геономия (Астрономична география)” и „Ендогенна динамика на земната кора”.
Посмъртно реабилитиран през 1965 г.

И още, и още, и още... имена, фактически забравени през целия съветски период от историята на Украйна – писатели: Павло Филипович, Валериян Полишчук, Григорий Епик, Мирослав Ирчан, Марко Вороний, Михайло Козорис, Олекса Слисаренко, Михайло Яловий, историци: академик Матвий Яворский, професор Сергий Грушевский, учени: Микола Павлушков, Васил Волков, Петро Бовсунивский, Микола Трохименко, Михайло Павлушков и мн.др.

Надпис на паметника (така наречения "Казашки кръст"): "На убитите синове на Украйна"


Списък на всички разстреляни в Сандармох украинци и жители на Украйна
http://www.radiosvoboda.org/content/article/24477308.htmlВсяка година първата неделя на август тук се стичат хора от всички бивши съветски републики, за да отдадат почит на жертвите на сталинския терор и геноцид. 

По материали от украинския интернет.
Някои източници:http://www.radiosvoboda.org/archive/sandarmoh/latest/754/16551.html

Източник: ykpaina.blog.bg