Според историците тук са били заровени до 100 хил. жертви на съветската власт – разстреляни или загинали от мъчения в киевските затвори. До днес благодарение на документите, издирени и обработени в архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), са установени имената на 14 191 от жертвите.
Както свидетелстват архивните документи, Бикивнянската гора е била използвана от НКВД на УССР като „обект със специално предназначение” от 1937 г. до 1941 г. (до немската окупация на Киев).
В архива на столичния градски съвет може да се види решението на Киевския градски съвет на трудещите се от 20 март 1937 г., с което на НКВД на УССР се предоставят около 50 декара „за специални нужди”. Територията е заградена с висока 2-3 м зелена ограда и денонощно е охранявана от НКВД.
Нощем в Бикивнянската гора са докарвани телата на загиналите в Киев жертви на НКВД – в Лукянивския затвор, вътрешния затвор на НКВД на ул. Короленко (днес ул. Володимирска); Киевското управление на НКВД на ул. Р. Люксембург (днес там е разположен Украинският институт за национална памет, ул. Липска, 16), но най-вече – в сградата на НКВД на ул. Институтска (днес – „Международен център за култура и изкуство", през съветския период - "Октомврийски дворец").
Последният път...
Според заключенията на експертите, изследвали останките на жертвите, повечето от тях са загинали от изстрел в тила. Телата са заравяни заедно с дрехите, обувките, дребни пари, документи – всичко, което хората са носели в себе си. Всяка партида тела е била засипвана с вар.
![]() |
Емма Степановна Каутная (1906 - 03.10.1937), майка на три деца, разстреляна |
За „обекта със специално предназначение” за пръв път става известно по време на немската окупация на Киев. През 1941 г. немците съвместно с представители на Международния комитет на Червения кръст и местни жители провеждат разкопки в Бикивнянската гора. Появява се информация в пресата. Според историка Ю. Шаповал има данни, че немците са искали да поставят паметен знак на мястото на братската могила на жертвите на съветската власт, но тази идея не е била реализирана.
![]() |
Иван Павлович Мелник (1897 - 27.04.1938), разстрелян в Лукяновския затвор, реабилитиран посмъртно |
На 15 юли 1988 г. тук се провежда първият възпоменателен митинг.
За Бикивня започва да се говори усилено едва след 1991 г., след като Украйна обявява своята независимост.
През 1994 г. е основан Бикивнянският мемориален комплекс на жертвите на комунистическия режим, днес – Национален исторически мемориален резерват „Бикивнянски гробове”.
Всяка година на този ден в Бикивнянската гора се събират стотици хора – роднини на загиналите и бивши политзатворници, представители на държавната и местната власт, обществени и религиозни организации.
На 28 октомври 2006 г. с благословението на Светейшия Патриарх Киевски и на всея Рус-Украина Филарет е извършена заупокойна панихида и са погребани според християнския обичай откритите останки на репресираните от съветската власт.
Източник: Украински институт за национална памет
Още по темата: Сандармох – украинското „Разстреляно възраждане”
23 юни – Ден за почит към жертвите на масовите разстрели в затворите в Украйна през 1941 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар