23 юни – Ден за почит към жертвите на масовите разстрели в затворите в Украйна през 1941 г.

Отстъплението на Червената армия от Украйна през лятото и есента на 1941 г. е съпроводено с многохилядни колони военнопленници, хаотична евакуация на местното население, форсирана мобилизация, опожарени мостове, разрушени предприятия, комуникации и важни обекти в градове и села, отровени води и хранителни запаси.

То оставя след себе си и купища трупове на разстреляни и загинали от изтезания затворници от т. нар. вътрешни затвори на НКВД. „Червеният терор”, насочен през първите дни на войната срещу арестуваните „контрареволюционни и антисъветски елементи” обхваща огромни територии от Карело-Финската република и балтийските държави през Западна Беларус и Украйна до Бесарабия, Крим и отделни региони на РСФСР и се превръща в една от характеристиките на „кървавите поля” според определението на американския историк Тимъти Снайдър (Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин., изд. Рива, С., 2015 г. – б.пр.).

Жители на гр. Лвов търсят роднините си в двора на затвор № 1. 3 юли 1941 г.

В началото на юни 1941 г. вътрешните затвори на НКВД на УССР са препълнени. Максималният брой затворници, за който са предвидени, е 30 750, а в тях се намират 72 768 души – политици, религиозни дейци, представители на интелигенцията, чиновници и военни, „буржоа” и „кулаци”, активисти на украинското националноосвободително движение, криминални и битови престъпници.

На 22 юни 1941 г. във връзка с началото на нацистката агресия Народният комисариат на вътрешните работи и главният прокурор на СССР издават директива за преминаване към военно положение на затворите, лагерите и колониите за принудително задържане. Забранява се освобождаването на затворници. Специално внимание се обръща на „полския контингент, германците и чуждестранните поданици”, които са съсредоточени в лагери с усилена охрана. Директивата предвижда и арестуването на всички лица, заподозрени в антисъветска дейност, които биха могли да представляват опасност за болшевишкия режим в условията на германската окупация.

ТРАГЕДИЯТА НА ГАЛИЧИНА И ВОЛИН

В началото на германско-съветската война затворите в Западна Украйна са пълни с арестувани от болшевишките наказателни органи по време на „съветизацията” на присъединените съм СССР Галичина, Волин и Северна Буковина в резултат на „освободителните походи” на Червената армия през 1939–1940 г. През първата седмица на войната броят на затворниците в западните райони на УССР се увеличава от 1,5 до 2 пъти. Органите на НКВД и НКГБ арестуват всички заподозрени в „антисъветска и шпионска дейност”. По-специално, в Лвов след 22 юни чекистите организират истински хайки срещу жителите на града, виждайки във всеки втори въстаник и шпионин.

През първите дни на войната органите на държавна сигурност на УССР се стараят да организират извозване на затворниците от прифронтовата зона към вътрешността на страната. На 23 юни 1941 г. началникът на администрацията на затворите на НКВД в републиката Филипов изпраща на командира на 13-а дивизия на НКВД полковник Завялов план за евакуиране на затворниците от западния регион. Предвиждало се е извозването на 23 236 лица, за което са били необходими 778 влакови вагона.

Но светкавичното настъпление на германските войски, транспортните проблеми и активизирането на националистическата нелегална съпротива, организираща нападения на затворите с цел освобождаване на затворниците, правят невъзможно осъществяването на плана на съветските наказателни органи за евакуация. След няколко обръщения на ръководството на украинското НКВД до Москва, оттам пристига телеграма: „Съгласно разпореждане на Лаврентий Берия, по списък, одобрен от прокурора, да бъдат разстреляни всички подследствени лица, осъдените за контрареволюционни престъпления по чл. 170 от Наказателния кодекс и осъдените за разхищения. Подследствените и осъдените по други членове на Наказателния кодекс да бъдат освободени.”

Мемориал в местността Салина, Лвовска област,
издигнат над шахта на солна мина, в която са открити около
3 000 тела

Ликвидирането на политическите затворници в приграничните затвори – в градовете Перемишл и Добромил – започва от самото начало на войната. През следващите дни екзекуциите на арестуваните се извършват с размах по нареждане на местните началници на затворите. Затворниците са избивани в килиите, в дворовете на затворите, извън градовете, в близост до шахтите на мини. Използва се огнестрелно оръжие, бронирана техника, с която премазват жертвите, хората са заравяни живи в земята, хвърляни са в казани с вряла вода.

От 23 юни разстрелите стават все по-интензивни: отначало са индивидуални, с поименно извикване от килиите, а впоследствие се извършват на цели групи. През последните дни преди отстъплението на съветските войски затворниците са ликвидирани без никакви списъци, понякога направо в килиите – с автомати и гранати. За да заглушат предсмъртните викове на жертвите, екзекуциите се извършват при включени двигатели на камиони и трактори. На места затворниците се опитват да се вдигнат на бунт, но тези акции завършват с масови разстрели. Някои арестанти имат щастието да избягат, използвайки паниката и дезорганизацията на съветските военни, а отделни затворници са освободени от членове на ОУН по време на организираните им акции.

За мащабите на „червения терор” в началото на войната при отстъплението на Червената армия от Западна Украйна свидетелстват очевидци:

„... Лвовските „Бригидки” (затвор в гр. Лвов – б.пр.). От широко отворените врати се носи миризма на трупове. На двора, в коридорите, в мазето – купчини трупове. Всички със следи от мъчения. Пробити черепи, отрязани крака и ръце, тела, усукани с бодлива тел, обезобразени лица.”

„В затвора в Самбир бяха открити много трупове, обезобразени по ужасяващ начин. Някои имаха в устите парцали и пясък, други бяха с изтръгнати нокти на ръцете, изрязани ивици кожа на лицата, избодени очи, отрязани носове, избити зъби и т.н. Жените бяха с отрязани гърди, разпорени кореми, изтръгнати коси, преди екзекуцията им всички са били изнасилени.”

Затворът на ул. Лонцкого в Лвов. Юли 1941 г.
Снимка: lonckoho.lviv.ua

В затворите в Западна Украйна са екзекутирани общо около 22 000 души:

4 591 – в Лвовска област (Лвов, Буск, Городок, Комарно Рудки, Шчирец, Бибрка, Жовква, Камянка Бузка, Судова Вишня, Яворив, Лопатин);

3 301 – в Дрогобицка област (Дрогобич, Самбир, Стрий);

2 500 – в гр. Станислав (сега Ивано-Франкивск);

2 754 – Луцк;

150 – Ривне;

1 500 – Дубно;

195 – Ковел;

1 000 – Тернопил;

2 000 – Перемишл и Добромил.

По-голямата част от тях са украинци, има малък процент поляци, около 10 % са евреи ционисти.

Паметни плочи с имената на разстреляните в затвора в Луцк

В отделни случаи е извършена евакуация на затворниците, но повечето от тях така и не стигат до новото местоназначение. Транспортните средства са били използвани само за извозване на ценности и специални товари, а затворниците са евакуирани пеш. Оцеляват само 214 души от евакуираните. Останалите са ликвидирани по пътя или загиват при въздушните атаки на противника (колоните им са атакувани наред с отстъпващата редовната армия). 

Известно е, че от гр. Чорткив, Тернопилска област са евакуирани 954 затворници, от които 123 са разстреляни по пътя; 110 затворници, евакуирани от Западна Украйна, загиват от чекистките куршуми в Бикивня край Киев. В крайно редки случаи началниците на конвоите са пускали арестантите заради извънредно сложната обстановка (в Хмелницка област). Във вътрешността на страната извозваните във вагони по пътя са били взривявани или ликвидирани по друг начин. Например, на гара Залишчики, Тернопилска област на 7 юли 1941 г. политически затворници от Коломия и Буковина са хвърлени от взривен мост в река Днестър.

Други категории затворници са били преместени в затвори и лагери в тиловите райони или са били освободени съгласно указа на Върховния съвет на СССР от 12 юли 1941 г. – в районите, в които е обявено военно положение, излизат на свобода осъдените на срок до три години за битови престъпления, както и осъдените за криминални престъпления.

След навлизането на германските войски, когато отварят вратите на затворите, пред очите на жителите на Западна Украйна се разкрива ужасяващата картина на комунистическия терор. Нацистската пропаганда използва доста успешно случаите на масова екзекуция за засилване на антиболшевишките и антисемитските настроения сред местното население. В украинската, полската и германската преса от периода на окупацията периодично се публикуват свидетелства на очевидци и имената на екзекутираните, местопрестъпленията са заснети на фото- и кинолента.

ВОЕННИ ПРЕСТЪПНИЦИ

Трагедията на затворниците в западните области не е единственото брутално престъпление на комунистическия режим преди паническото отстъпление от Украйна.

Масово ликвидиране на затворници през първите седмици на войната има и във Виниця и Киев, където болшевиките унищожават общо 9 439 души – главно арестувани по време на „Големия терор” през 1937–1938 г. 

В Пяти­хатки близо до Харков преди отстъплението на съветските войски са екзекутирани 8 000 затворници, сред които и полски офицери.

При евакуацията от Крим НКВД започва масово преследване и арести на кримски татари. На 31 октомври 1941 г., в деня, в който изоставят Симферопол, чекистите разстрелват в килиите всички политически затворници. След навлизането на германските войски, в местния затвор на НКВД са открити тела на жени и деца, убити заедно с мъжете.

Подобна е картината на „червения терор” и в Ялта, където на 4 ноември 1941 г. преди изтеглянето си енкаведистите избиват всички затворници в местния затвор. Освен това, в Крим те разстрелват направо по улиците и пътищата местни жители, които са заподозрени като потенциални врагове и привърженици на хитлеристите. Такива случаи има на пътя между Алушта и Ялта, както и в градчето Карасубазар.

Масовите убийства на политически затворници в началото на германско-съветската война се превръща в ефективно средство за унищожаване на противниците на сталинския режим под прикритието на хаотичното отстъпление на съветските войски и органите на болшевишката власт на изток. Различна е съдбата на криминалните престъпници, които, както и пациентите на психиатриите, масово са били пускани на свобода през първите месеци на войната.

Бруталните действия на съветските наказателни органи срещу арестувани и затворници попадат в категорията на военните престъпления в съответствие с тогавашното международно право и по-специално Хагските конвенции от 1899 г. и 1907 г. Именно тяхното спазване Съветският съюз непрекъснато декларира по време на Втората световна война. 

Масовите екзекуции на затворници през първите седмици от германско-съветския военен сблъсък шокират украинското население. Особено болезнено това засяга населението на западния регион, което след завръщането на болшевишкия режим през 1944 г. не може да му прости варварските престъпления и дълго време подкрепя въстаническото движение, което се бори за независимостта на Украйна.

Олександр Пахиря,

научен сътрудник в Мемориален музей на тоталитарните режими „Територия на терора”, гр. Лвов

Превод от украински