5.11.2017 г.

"Подареният от Хрушчов" на Украйна Крим - един от най-големите исторически митове

Безспорно, предаването на Кримска област от състава на РСФСР в УССР е колективно решение на висшето ръководство на партията и на правителството на СССР. Без участието на старата сталинска гвардия – Маленков, Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – то не би могло да бъде осъществено.
 По това време позициите на Хрушчов в партията и държавата все още не са толкова силни, за да може самостоятелно да решава съдбата на такъв стратегически важен регион като Крим. 



За Крим Великата отечествена война завършва през пролетта на 1944 г. Безспорен е фактът, че през периода 1941-1944 г. народното стопанство понася огромни загуби, тъй като през полуострова на два пъти преминават разрушителните вълни на войната.
Разрушенията след войната както в Крим, така и в другите региони на Украйна, в Беларус и в окупираните области на Русия не се различават съществено. Всички те дълго време не са успявали да достигнат предвоенното ниво на производство. Но в Крим икономическата и социална ситуация в следвоенните години се оказва изключително сложна, дори  катастрофична.

 До голяма степен икономическата криза, особено в сферата на селското стопанство, тук е причинена от депортацията на кримскотатарския народ, гърците, арменците, чехите и българите. А през първите дни на войната от Крим са изселени и над 50 хиляди немци, които са живеели там още от времето на Екатерина II.
Така общият брой на изселените от Крим достига почти 300 хиляди. Като се вземе предвид и това, че възрастните мъже са воювали по фронтовете и много от тях са загинали, след депортацията на кримските татари и другите национални малцинства полуостровът фактически обезлюдява.
Според официалната статистика през годините на войната населението на Крим намалява наполовина и след изселването на националните малцинства е около 500 хиляди.

В повечето кримски села през същото лято няма кой да събира мизерната реколта. Само бездомни кучета и котки обикалят ужасяващо безлюдните, унищожени и разграбени татарски селища.

 С първата вълна преселници от дълбоката провинция на Русия не са постигнати желаните резултати. Хората от гористите руски местности трудно се приспособяват и не могат да се адаптират към степните условия или планинските местности в Крим.
Още по-трудно за преселниците е отглеждането на специфичните  земеделски култури. Овощни градини, лозя, ефирномаслени растения, тютюн, технически култури, дори царевица мнозина от руските преселници виждат за пръв път в живота си.

Вестник „Кримска правда” на 12 януари 1954 г. – още преди предаването на Крим на Украйна – пише:
„ През късната есен на 1952 година в колхоз „Калинин” в Зуйски район пристигнаха преселници – 86 семейства, всичките от Украйна, от Чернигивска област. Дълго в колхоза не вървеше животновъдството. Нямаше помещения и храна за животните, трудовата дисциплина във фермата беше много ниска. Трябваха решителни мерки.”

Най-решителната мярка, както се оказва, е преселването в Крим на трудолюбиви украински селяни.
„За две години – пише кореспондентът на вестника И. Поляков, – в колхоза са предадени в експлоатация свинарник и телчарник – всеки за 100 глави, и краварник за 120 глави”. „Сега краварниците в колхоза – пише с възторг кореспондентът, – са едни светли и топли сгради.”
За съжаление, картината не е така идилична във всички ферми и не във всяко кримско село се преселват стотици украински селски семейства. Този процес значително се разширява през пролетта на  1954 г. и продължава през 60-те 70-те години.


 Ако трябва да бъдем обективни, въпросът за промяната на административния статус на Кримска област е бил обоснован идеологически и икономически на септемврийския пленум на ЦК на КПСС през 1953 г., посветен на проблемите на селското стопанство. На пленума задълбочен доклад за отрасъла  изнася безспорният специалист в тази област Никита Хрушчов.

Снимка: argumentua.com
Тогава той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, Г. М. Маленков остава председател на Президиума на ЦК и председател на Министерския съвет.
Използвайки огромния си авторитет сред киевското ръководство, Никита Сергеевич уговаря украинците да подпомогнат възраждането на кримските земи. Той убеждава: „Там трябват южняци, които обичат градинки, царевица, а не картофи”.

Безспорно, предаването на Кримска област от състава на РСФСР в УССР е колективно решение на висшето ръководство на партията и на правителството на СССР. Без участието на старата сталинска гвардия – Маленков, Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – то не би могло да бъде осъществено.
 По това време позициите на Хрушчов в партията и държавата все още не са толкова силни, за да може самостоятелно да решава съдбата на такъв стратегически важен регион като Крим. И затова напъните на някои росийски политици и местни кримски сепаратисти да прехвърлят отговорността на Никита Хрушчов, от научна гледна точка са конюнктурно-спекулативни и не подлежат на никаква критика.
Не съществува нито един документ, който да потвърждава решаващата роля на Хрушчов в решаването на кримския въпрос през 1954 година, а още повече – негов стремеж да направи някаква услуга на Украйна. 

Макар че е в състава на РСФСР, Кримска област остава в украинското икономическо пространство. Горивно-енергийният комплекс, металургията, машиностроенето и леката промишленост, железопътният транспорт на Украйна и Крим фактически са единни.
 Украйна още преди 1954 г. е предоставяла на Кримска област голяма помощ за възстановяването на градовете, заводите и фабриките, както и за решаване на въпроси, свързани с водоснабдяването.
За съществуването на определена програма на висшето ръководство на страната свидетелства и справка с гриф „Секретно”: „За състоянието на селското стопанство в Кримска област” от 4 януари 1954 г., изготвена за първия секретар на ЦК на Компартията на Украйна О.И. Кириченко и открита сравнително наскоро в Централния държавен архив на гражданските организации на Украйна (ЦДАГО на Украйна. Ф-1-ОПЗО. Д. 3590. Л. 109-110).

Самото наименование и още повече съдържанието на този извънредно ценен документ убедително свидетелстват за истинската причина за промяната на статуса на Крим.
Датата на изготвянето на докладната записка до първото лице в републиката е доказателство за сериозния подход на ръководството на СССР към решаването на икономическите проблеми на Крим. Затова не може да става дума за някакви спонтанни решения на една личност, дори и заемаща доста висок държавен пост.
Жалко, че този важен документ остава малко известен. Можем да зададем на сегашните заблудени кримски политически кресльовци и разпространяващите мита за „подаръка на Хрушчов” въпроса: за какво му е притрябвало на първия секретар на ЦК на КПУ да си пълни главата с информация за позорното състояние на селското стопанство в Кримска област, след като тя е в състава на Руската СФСР?
Защо Олексий Кириченко трябва да се занимава с чуждите проблеми, след като си има достатъчно проблеми в собствения двор? В посочената справка в концентриран вид и без идеологически локуми е отразено истинското катастрофално състояние на селското стопанство и дълбоката занемареност на социалната сфера в Крим в навечерието на предаването на областта на  Украйна.

Като цяло справката потвърждава всички формулирани по-рано кризисни проблеми на кримската икономика.
Така че въз основа на този документ имаме възможност да си изясним какво е „подарила”, а по-точно, какво е стоварила на Украйна кремълската власт...
...
От справката става ясно, че... реколтата на всички главни селскостопански култури в областта през 1953 г. не е достигнала нивото на предвоенните години.
Към 1 януари 1954 г. площта на овощните градини е едва 87%, а на лозята – 79% от тези през 1940 година.
Животновъдните ферми в повечето кримски колхози и совхози в началото на зима 1953/54 са осигурени само с 37% от необходимата храна за животните. Областта е изпълнила 35,6% от плана за строителство на краварници и телчарници през 1953 г., а на птицеферми –43%.
В областта има недостиг от повече от 1 100 трактора. Селското стопанство на Крим страда от остра липса на вода. Към началото на 1954 г. поливните площи в Крим възлизат едва на 40,9 хиляди хектара.

През 1953 г. областта не е изпълнила плана за събиране на данъците с 6 млн. 60 хил. карбованци.
Крайно занемарени са леката и хранителната промишленост. През 1953 г. нито едно предприятие от тези отрасли не е изпълнило годишния план. Областта се оказва неспособна да усвои огромните средства, които държавата отделя за капитално строителство. Поради това през 1953 г. Министерският съвет на РСФСР само за Ялта е принуден да намали капиталовложенията с 5,2 млн. крб.

Дълбока криза преживява и социалната сфера в областта.
Днес никой не може да повярва, че в края на 1953 г. в Крим е имало само 3 магазина за хляб, 18 – за месо, 8 – за мляко, 2 – за платове, 9 – за обувки, 5 – за строителни материали и 28 книжарници.
Напълно е спряна търговията със зеленчуци и картофи в държавния сектор” (ЦДАГО: Ф-1-ОП 52. Д. 490. Л. 9). Безпокойство и отчаяние звучат дори от трибуните на партийните конференции.

„Минаха десет години от края на войната – казва от трибуната на Кримската областна партийна конференция (1954 година) секретарят на Феодосийския градски партиен комитет Мойсеев, - трудещите се ни предявяват законни искания – кога ще бъде възстановен града и ще бъдат създадени минимални битови условия?
В града няма вода, няма достатъчно електроенергия, няма градска баня и пералня... През войната са разрушени 40% от жилищния фонд, а със силите на градския изпълнителен комитет е възстановен само един блок с 8 апартамента... Много от тези въпроси не веднъж сме ги поставяли пред висшите органи – Министерския съвет на РСФСР и министерствата. Но...” (ЦДАГОУ: Ф.1. - Оп. 52. - Д. 4990. - Л. 125).

„Кой ще възстанови Кировския район на Керч – централната част на града? – пита от същата трибуна секретарят на градския комитет Смородин и сам си отговаря: – Никой! Няма такава строителна организация... С такива темпове и за 100 години няма да възстановим града...”.
Съответни решения (докладчикът привежда конкретни примери) са били приети от правителствата на РСФСР и СССР още през 1952-1953 г., но ето „вече е 1954 година”, а строителството на много обекти, в частност „морската гара, млекозавода и др. така и не е започнато” (Пак там, Л. 115-116)....

... Предаването на Кримска област в състава на УССР „щедър подарък” ли е или нахлузен икономически ярем?
Както е известно, от правна гледна точка  преминаването на Крим от състава на РСФСР в състава на УССР е осъществено безупречно. Днес въз основа на наличните материали може да бъде проследена процедурата по решаването на този въпрос, който някои росийски политици, лишени от историческа памет, и досега подлагат на съмнение.
...
След като „кримският въпрос” по надлежния ред минава през всички инстанции в РСФСР и в УССР и след задълбочено обсъждане на заседание на Върховния съвет на СССР, на 19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР единодушно одобрява Указ „За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР”.

Името на Хрушчов, който според мита "е подарил Крим на Украйна", не фигурира и няма как да фигурира под този указ

„Взимайки предвид икономическата обвързаност, териториалната близост и тесните стопански и културни връзки между Кримска област и Украинска ССР, Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява: одобрява представеното съвместно предложение на Президиума на Върховния съвет на РСФСР и Президиума на Върховния съвет на УССР за предаването на Кримска област от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република”.
...

Окончателното правно утвърждаване на Указа за предаването на Крим на Украйна става факт едва след два месеца, на 26 април 1954 г. Съгласно действащото законодателство, само Върховният съвет на СССР може да вземе решение за промяна на съществуващите граници между републиките с тяхно съгласие. Законът е приет в следната редакция:
„За предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР.
ЗАКОН НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ НА СССР
Върховният съвет на Съюза на съветските социалистически републики постановява:
1. Одобрява Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година за предаването на Кримска област от състава на РСФСР в състава на Украинската съветска социалистическа република.
2. Внася съответните изменения в член 22 и 23 от Конституцията на СССР”.

 В края на март 1954 г. в Киев се провежда XVIII конгрес на КПУ. В доклада си първият секретар на Кримския областен комитет Д. С. Полянский отбелязва:
„Днес на конгреса бих искал накратко да ви докладвам за най-младата област на Украинската република – Крим. Решението на Върховния съвет на СССР за предаването на Кримска област в състава на Украинската република е свидетелство за по-нататъшното укрепване на единството и нерушимата дружба на руския и украинския народ във великото и могъщо семейство на народите на Съветския съюз. Крим и Украйна ги сродява, освен обвързаността на икономиката, териториалната  близост, тесните стопански и културни връзки, още и общото в многовековното им историческо развитие.

Предаването на Крим в състава на Украинската република безусловно ще се отрази положително върху всестранното и по-бързо развитие на Кримска област и ще съдейства за по-нататъшното развитие на украинската икономика.

Трудещите се от Кримска област с изключително удовлетворение посрещнаха заявлението на секретаря на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна др. Кириченко за това, че от страна на правителството на Украинската република и Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна ще бъде отделено нужното внимание за по-нататъшното развитие на народното стопанство на Крим и увеличаването на материалното благосъстояние на  трудящите се от областта. Трудещите се от Кримска област са убедени в това”.

 Безусловно, Дмитрий Полянский не е сгрешил, като се е надявал на икономическа помощ за  Кримска област от страна на Украйна. Трябва да се отбележи, че тази помощ, за сметка на намаляването на финансирането на други области, както и на капиталовложения в други региони на Украйна, е огромна и всестранна.
 Образно казано, през 1954 г. на разрушената от войната Украйна Кремъл нахлузва, пак повтарям, още един икономически ярем, принуждавайки я да възстановява крайно занемарения от Руската СФСР Крим.
 Бързият икономически възход на всички отрасли на производството още през първите десетилетия след предаването на Крим на Украйна е най-сериозното доказателство за решаващата роля на украинския народ в следвоенното възраждане на полуострова.
Така че той става истински „орден на гърдите на планетата”, според думите на Пабло Неруда, вече в състава на Украйна.


Автор: Петро Волвач
Старши научен сътрудник на Всеукраински информационно-културен център, гр. Симферопол
Председател на Кримския филиал на Научно дружество „Тарас Шевченко”
Академик на Украинска екологична академия на науките, заслужил деятел на науката и техниката на АР Крим


През октомври 1958 г. Министерският съвет на Украйна взима решение за строителството на най-дългата в света тролейбусна линия Симферопол – Алушта – Ялта. Първият етап на линията, Симферопол – Алушта, с дължина 52 км, е построен и предаден за експлоатация за рекорден срок – 11 месеца. В строителството участват специалисти от над 80 предприятия от 10 града на Украйна.
На снимката – откриване на линията Симферопол – Алушта.

Шлюзовете на Северокримския канал (1960-те години). Гигантско напоително съоръжение, построено през 1961-1971 г. По канала Крим получава вода от р. Днепър за степните райони и градовете Симферопол, Феодосия, Керч, Судак и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар