Отстъплението на Червената
армия от Украйна през лятото и есента на 1941 г. е съпроводено с многохилядни
колони военнопленници, хаотична евакуация на местното население, форсирана
мобилизация, опожарени мостове, разрушени предприятия, комуникации и важни
обекти в градове и села, отровени води и хранителни запаси.
То оставя след себе
си и купища трупове на разстреляни и загинали от изтезания затворници от т.
нар. вътрешни затвори на НКВД. „Червеният терор”, насочен през първите дни на
войната срещу арестуваните „контрареволюционни и антисъветски елементи” обхваща
огромни територии от Карело-Финската република и балтийските държави през
Западна Беларус и Украйна до Бесарабия, Крим и отделни региони на РСФСР и се
превръща в една от характеристиките на „кървавите поля” според определението на
американския историк Тимъти Снайдър (Кървави поля.
Европа между Хитлер и Сталин., изд. Рива, С., 2015 г. – б.пр.).
![]() |
Жители на гр. Лвов търсят роднините си в двора на затвор № 1. 3 юли 1941 г. |